Трябваше ли президентът Илияна Йотова да свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) и защитена ли е България от руски атаки. На тези въпроси в предаването Студио Actualno отговори проф. Николай Радулов, бивш депутат от партия МЕЧ, експерт и преподавател по национална сигурност: “Очевидно такива заплахи има. Ние обикновено тая информация я събираме и анализираме едностранно, защото говорим за това какво става в Европа. Какво става в Русия – там е същото. Подготовки на атентати, взривове. И по летищата падат дронове, които се взривяват. При нас, слава Богу нищо не се е взривило още. Хубаво е да има една независима статистика да покаже от всяка страна какви са жертвите, защото ние по някой път прекаляваме с желанието си да оправдаем своите пристрастия. Още: "Няма да превърна КСНС в предизборен терен": Илияна Йотова отговори на призивите заради атаката в Лайпциг

Аз имам особено мнение по отношение на тези консултативни съвети, защото те са нещо като продължението на българския парламент. Каква е разликата между Съвета за национална сигурност и Консултативния съвет? Единият взима решения, които са задължителни, другият има само консултативна стойност. Но в този, който има консултативна стойност, участват представители на политическите партии и те си водят своята партийна пропаганда, особено когато времето е свързано с предстоящи избори.

Снимка БГНЕС

Хората, тези, които се интересуват от това, което става в страната, имат достатъчно причини да се безпокоят, защото тези дронове, които падат, независимо кой ги е пуснал и чие производство са, падат на наша територия. Още: Радев взе отношение за саботажите в Германия с познати от реториката на Путин фрази Тук хибридната пропаганда каквото и да говори, хората чувстват несигурност поради тая причина, че е възможно въобще тези дронове да стигнат до нас.

Излиза министър Демерджиев и казва: “Не се притеснявайте, границата е неприкосновена, включая и от дронове, взели сме всички мерки.“ Какви мерки са взели? Ние имаме три единици локална защита на обекти от националната инфраструктура с обсег на 3-4 километра, т. е. радиусът е 2 км и половина, 5 км е диаметърът, които могат да защитят някакво много малко пространство. Границите всъщност могат да се защитят от комплексни системи. Още: Европа може да съществува без Русия, но трудно ще съществува дълго срещу Русия Такива комплексни системи нямаме. 3D радарите ще се доставят чак 2029 г. по простата причина, че ние 7-8 години не можахме да обезпечим финансирането. Щеше да е по SAFE , щеше да е по някаква друга програма, ту щеше да е от бюджета, не можахме да решим. Най-накрая ги поръчахме, там има ред, радари са нужни и на други страни и нашият ред идва, дай Боже, 2029г.“

Службите трябва да докладват за заплахите преди да са се случили, а нашите не правят нищо, беше категоричен проф. Радулов. Още: Андрей Гюров с отговори ако е президент: Какво ще прави с Борисов и Пеевски и къде да сме с Украйна и в ЕС

Още – във видеоматериала.