Част от този текст по доклада за достъпа до обществена информация се случи като процес от подканяния и въпроси към немалко институции, пропуснали да публикуват отчетите си (немалка част от тях – за поредна година). Така този процес все повече идва като универсален тест за спазването на закона – от една страна, и за психическата издръжливост на автора – от друга.

И ако в полето на закона и спазването му от някои институции няма особени и даже никакви изненади, то в полето на журналистиката истински ярки следи остави един бегач на дълги разстояния. Едно от неговите най-изтощителни състезания започва именно през 2025 година с един отчет, за да финишира в крайна сметка през 2026 година. В съда.

Казусът „Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни към Община Лом“: когато журналистическият въпрос стигне до съда

Понякога един журналистически въпрос започва като проверка на публична информация и стига до съдебната зала.

Такъв е случаят с издателя на регионалния вестник „Ломпрес“ Камелия Обретенова и Община Лом.

Историята започва с годишния отчет за дейността на Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (МКБППМН) при Община Лом за 2025 г.

Отчетът е внесен от кмета Цветан Петров и е приет от Общинския съвет. В него са представени както дейността на комисията, така и финансовите резултати за годината.

От документа се вижда, че за дейността на МКБППМН през 2025 г. са били планирани 117 570 лв., а отчетените разходи са 60 329 лв.

Правят впечатление съществени разлики между планираните и реално извършените разходи. За възнаграждения например са планирани 59 000 лв., а са отчетени 13 520 лв. За издръжка са били предвидени 54 000 лв., а са отчетени 9 460 лв.

В същото време по перото „Материали“ са отчетени 21 172 лв., въпреки че първоначално не са били планирани средства. За външни услуги са отчетени 14 843 лв., а за квалификация и обучение – 9 686 лв.

Особено показателен е случаят с Консултативния кабинет към МКБППМН. За дейността му са били планирани 1 000 лв., но в отчета не са посочени извършени разходи.

Това естествено поставя въпроси – функционирал ли е кабинетът и доколко ефективно е изпълнявал предназначението си?

Именно тези данни стават повод за журналистически въпроси.

През април 2026 г. Камелия Обретенова подава заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до кмета на Община Лом.

Тя иска информация в 14 точки – за разходите по отделните пера, изпълнителите и договорите, обученията, незаетите длъжности, бюджетните корекции, обществените поръчки, финансовия контрол, разходите за материали и функционирането на Консултативния кабинет.

Специално внимание е отделено на разходите за „материали“ – 21 172 лв. при липса на първоначално планирани средства по това перо, както и на средствата и реалното функциониране на Консултативния кабинет.

Отговорът на общината е частичен.

С Решение № 9 от 22 април 2026 г. е предоставен достъп до част от информацията, но е отказан достъп до голяма част от поисканите данни.

Като мотив общината посочва, че гражданите не разполагат с правомощия да контролират разходването на публични средства и че това е в правомощията на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и Сметната палата. Като правно основание е посочен и чл. 47 от Закона за публичните финанси.

Камелия не приема този аргумент и с помощта на адвокат Кирил Терзийски обжалва отказа пред Административния съд - Монтана. В жалбата е посочено, че не става дума за упражняване на правомощията на финансов контролен орган, а за достъп до документи и информация за разходването на публични средства.

Подчертано е и наличието на надделяващ обществен интерес, тъй като информацията се отнася до прозрачността и отчетността при управлението на публичен ресурс и до дейност, свързана с деца.

На 3 юли 2026 г. Административният съд - Монтана се произнася с Решение № 877 по административно дело № 214/2026 г.

Съдът приема жалбата за основателна.

В мотивите си прави важно разграничение: подаването на заявление по ЗДОИ не означава упражняване на контролни функции върху общинския бюджет. Целта е получаване на обществена информация, въз основа на която заявителят да може да си състави собствено мнение за дейността на задължения субект.

Съдът изрично приема, че посоченото от общината основание за отказ не се установява и отменя решението в оспорената му част.

Преписката е върната на кмета на Община Лом за ново произнасяне по поисканата информация, като съдът дава задължителни указания относно начина, по който администрацията трябва да разгледа отделните въпроси.

В диспозитива съдът отменя Решение № 9/22.04.2026 г. в частта, с която е отказан достъп до информацията по т. 1–9 и т. 11–14, и изпраща преписката на кмета за ново произнасяне в едномесечен срок.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Община Лом е осъдена и да заплати на жалбоподателката направените разноски по делото за държавна такса в размер на 5,11 евро.

Новото произнасяне на кмета на Община Лом идва на 10 август.

Дали отговорите след съдебното решение са достатъчно ясни и подробни, е съвсем друга тема.

Случаят обаче е показателен за ролята на журналистите и гражданите при упражняването на правото на достъп до обществена информация.

ЗДОИ не поставя гражданина на мястото на Сметната палата или АДФИ. Той му дава възможност да получи информация за начина, по който се управляват публични средства, и въз основа на нея да формира мнение и да информира обществото.

А това е особено съществено, когато става дума едновременно за публични средства и за дейност, насочена към деца и младежи в риск.

Казусът показва и нещо друго – отказът на администрацията не е непременно краят на историята.

Когато един журналист смята, че правото му на достъп е нарушено, съдебната защита по ЗДОИ може да се окаже ефективен инструмент.

В случая с „Ломпрес“ съдът на практика казва: гражданинът, журналистът или медията не са длъжни да бъдат контролен орган, за да имат право да знаят как се разходват публичните средства.

Една песен, един deepfake и „неочаквана доза нервност“

И на финала на тази история – нещо любопитно.

В празничните дни в края на миналата и началото на тази година Камелия Обретенова решава да се възползва от хумора и сатирата към властта.

На страницата на медията си във Facebook тя публикува deepfake видео, генерирано с AI, като изрично отбелязва това.

В него кметът на Лом „изпълнява“ коледната класика на Франк Синатра „Let It Snow“.

Следва лавина от нападки, обиди и заплахи, която в последваща публикация Обретенова определя като „неочаквана доза нервност“ и „повод за безпрецедентна организирана атака срещу вестник „Ломпрес“.

По този повод тя пише:

„Авторитетът не се руши от една песен на Франк Синатра. Той се руши от действия и бездействия на управата, от подписи, които тежат по-малко от истината и от въпросите, които задават гражданите, но остават без отговор. (…) И нека снегът изчисти не само улиците, но и предразсъдъците ни.“

И след тази история, ето как изглежда и

достъпът до обществена информация в област Монтана през 2025 година.

Когато отчетът липсва

В Окръжен съд - Монтана например нищо няма, защото и отчет няма – нито за миналата, нито за която и да е предишна година. Има само правила за предоставяне на достъп до обществена информация и до тук. В разговор със заемащия длъжността „Връзки с обществеността“ стана ясно, че този пропуск ще бъде взет предвид. Ще видим дали, евентуално догодина.

Административен съд - Монтана пък има отчет, но без нито едно подадено заявление за достъп до информация – при две за последните две години.

Кой пита и какво пита?

Най-много заявления са подадени в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (МВР) - Монтана: 27 броя (при 18 за 2024 г.), от които 21 – от граждани и 6 – от неправителствени организации. За отчетност на институцията са 19 бр., 4 – за изразходване на публични средства, по едно – контролна дейност на администрацията и упражняване на права или законни интереси и две по други теми: искане на копия от всички заповеди за получени награди от служител на Академията на МВР и искане за разглеждане на акт за установяване на административно нарушение, съставен от служител на Дирекция „Национална система“ 112. По 24 заявления е даден свободен достъп, по едно – частичен, а две са препратени поради липса или незнание за местонахождението на исканата информация.

Постъпилите в Областна администрация - Монтана заявления са 11 (при 6 за 2024 г.), от които едно от сдружение/фондация и останалите – от граждани. По 8 е предоставен пълен достъп, две са препратени до друг компетентен орган, едно исканата информация е липсвала.

В Регионална здравна инспекция - Монтана заявленията са 19 (при 14 за 2024-та), от които 14 от граждани, едно от търговец и четири – от юридически лица с нестопанска цел. По всички е предоставен пълен достъп в 14-дневния срок.

Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Монтана отчита 25 заявления. Сред тях две от природозащитната организация „WWF България“:

1. Относно случаи на нелегален трафик на хайвер и рибни продукти от есетрови риби, включително установени нарушения и наложени санкции за търговия и внос/износ на продукти от есетрови риби, и
2. Списък на регистрираните щети от мечки за 2024 г. и 2025 г., включително поискани компенсации за изплащане на щети от кафява мечка за същите тези две години.

Три от заявленията касаят райони в област Видин (която е в териториалния обхват на РИОСВ - Монтана) и са за издадените разрешителни за добив на инертни материали от р. Лом в границите на Община Ружинци за последните 5 г., направените проверки на свинекомплекса в гр. Дунавци за наличие на неприятна миризма извън границите на обекта и информация за качеството на въздуха и водите в района около с. Гранитово.

В Регионално управление на образованието - Монтана са постъпили 15 заявления (при 6 за 2024 г.). Отказ има по три от тях, две от които за предоставяне на допълнителна информация, съставляваща лични данни, за проведен конкурс за длъжността „директор на училище“, и по искане за предоставяне на копия на документи от проверка на дейността на директор.

В Областна дирекция „Земеделие“ - Монтана заявленията са две (при едно за миналата година), и двете относно отчетност на институцията.

Като третостепенен разпоредител, Областна дирекция по безопасност на храните – Монтана традиционно са без собствен сайт и без отчет – въпреки че отчет виждам на страницата на друга областна дирекция на агенцията (Кърджали), макар и да не намирам такъв на сайта на Българска агенция по безопасност на храните.

Общините: кой публикува, кой пропуска и кой бърка годините?

Отчети за достъп до обществена информация имат и някои от 11-те общини в област Монтана.

В Община Вълчедръм постъпилите заявления са 10 (при 7 за предходния период). Най-странно сред тях е търсена информация за погребани неидентифицирани тела на територията на общината за периода от 2015 г. до 2025 г., подадено от чуждестранен гражданин.

Постъпилите заявления в Община Бойчиновци са 10 (при 15 за 2024 г.). Удължаване на срока за предоставяне на информацията (поради уточняване предмета на исканата информация) има при едно от тях.

В Община Берковица са постъпили 15 заявления (при 9 за 2024 г.), от които 10 от граждани и 5 – от НПО. Свободен достъп е даден по 11 от тях, частичен – по 2, едно е препратено към друг компетентен орган и по едно достъп е отказан.

Постъпилите в Община Монтана заявления са 15 (при 16 за 2024 г.), 8 от които от граждани (един от които на друга държава), 2 от фирми и 5 – от НПО. Три са оставени без разглеждане. По 10 е даден пълен достъп, 2 са препратени към друг компетентен орган.

Интересни са отчетите на Община Лом. След упорита писмена и телефонна кореспонденция с местната власт в рамките на около две седмици с молба да публикуват поне единия от отчетите си за последните две години, това се случи – с несъответствия в годините, но все пак. Например постъпилите през 2022 г. заявления са отчетени със заглавие за 2023 г., ето копираната от файла заглавна част:

„Отчет на дейността на Община Лом по Закона за достъп до обществена информация за 2023 г.

(…) Постъпили заявления за достъп до обществена информация през 2022 г. по теми на исканата информация“.

За 2024 г. са отчетени 10 постъпили заявления, като по 9 е даден свободен достъп, за другото едно няма информация.

В отчета за достъпа до информация за 2025 г. пък отново е написана 2024 г., макар че данните са различни, а именно: 15 заявления, по 13 от които е предоставен свободен достъп, по един – частичен, и по един има отказ за предоставяне. Не става ясно колко от подателите са граждани, колко журналисти и колко други организации. От колегата Камелия Обретенова – издател на вестник „Ломпрес“ – обаче знам, че за 2025 г. тя има две заявления, на които й е отговорено, макар че единият отговор според нея е „пълен с лъжи“. На трето свое заявление има частичен отговор, без да има обяснение защо.

Отчети има и Община Медковец, но нито един от файловете не се отваря. Останалите 5 от общо 11-те общини в област Монтана, за поредна година нямат публикувани отчети. Това са общините Вършец (на чийто сайт разделът не е отделна категория, а е в „Правни и административно-технически услуги“, но без да има отчети за която и да е година), Якимово (последен публикуван отчет за 2019 г.), Брусарци (последен публикуван отчет за 2021 г.), Георги Дамяново (последен публикуван отчет за 2023 г.) и Чипровци (последен публикуван отчет за 2019 г.).

Тестът, споменат в началото на този текст, е проверка за това доколко институциите разбират, че публичната информация е публична не защото администрацията е решила да я даде, а защото обществото има право да знае. А когато въпросите се тълкуват като неудобни или се неглижират, понякога се стига и до съд.

==============================================  

Публикацията е подготвена в рамките на проект "Достъпът до информация като гаранция за демокрацията", изпълняван от Програма достъп до информация, подкрепен с грант от Фондация "Америка за България".