Как българският съд може да изпрати детето при родител –насилник? Отговор на този въпрос в предаването Студио Actualno даде адвокат Елена Кръстева, която се занимава със защитата на човешките права, включително правата на децата и пострадалите от насилие. Тя е автор на един от двата доклада, представени от Коалиция “Заедно срещу насилието“, за решенията по родителски права и контакти с децата при данни за домашно насилие. Припомняме, че на 30 декември 2025 г. влязоха в сила промени в Семейния кодекс, които разшириха възможността за съвместно упражняване на родителските права без споразумение между родителите при изпълнение на законовите условия и замениха използваното понятие “родителско отчуждение“ с “отчуждаващо поведение“. Още: Два доклада за родителските права: В 93% от съдебните решения данните за домашно насилие са омаловажени или недостатъчно отчетени Адв. Кръстева е автор на анализ на над 100 дела и съдебни актове. Коя констатация е най-тревожната и защо:

“Най-силно бих казала, че ме тревожи констатацията, свързана с неоразличаването на ситуации, в които има родителски конфликт и насилие, тъй като това не са две равнозначни понятия, нито еднакви видове отношения. Това може би е централен въпрос, който изниква. Още: Испания категорично отхвърли правни норми, свързани с децата. България ги прие преди половин година Той не е отсега, той не се появи автоматично с влизане в сила на промените, но го срещаме доста често в практиката, която сега анализирахме. Тя не е толкова много, предвид това, че обхваща периода от януари до юли.

Снимка БГНЕС

Не сме натрупали чак толкова много съдебна практика, но има твърде много случаи, които виждаме, преобладаващият брой са такива, в които насилието се назовава като конфликт. И тогава, когато имаме тази нагласа, вече сме в риск, а той е и консумиран в някои от решенията да не се вземат необходимите защитни мерки, когато се решава въпросът за родителските права, в режима на лични отношения, да не се отразява това отношение и оттук нататък рисковете са твърде много. Още: Сензационен език и интимизация: Как българските медии отразяват насилието над жени и деца

Когато имаме данни, индикации за това, че детето е в риск, то експерира страх или по друг начин ни показва, че има някакъв проблем, тогава основната задача на съда или на друг орган, тъй като има и други институции, които се занимават с въпроса, е този въпрос, този проблем да бъде изследван най-щателно, той трябва да има приоритет. Това чисто процесуално става и с помощта на експерти. На вещи лица, които следва да се занимаят с въпроса, назначават се експертизи. Много може да се говори и за експертизите. Понякога се случват много бавно. Има противоречиви заключения.“

Още – във видеоматериала. Още: Сигналите за домашно насилие спадат твърде бавно: МВР с тревожен отчет